Късното проговаряне при децата и езиково-говорните нарушения са все по-чест проблем. Кога обаче наистина става дума за късно проговаряне, какво трябва да знаят родителите и има ли как да се противодейства на това? На тези и други въпроси отговаря Дарина Герганова, логопед и детски психолог с над 10-годишна практика. Ето какво споделя тя за читателите на Roditel.bg, базирано на опита ѝ в работата с деца с езиково-говорни проблеми и какви са най-честите причини за появата им:
– Все повече се говори за „късно проговаряне“ при децата – какво показва Вашият опит, наистина ли това е така?
– Да, факт е, че през последните години в моя кабинет идват деца на по 3-4 години, които нямат необходимия речников запас за възрастта си или пък въобще не говорят. По-притеснителното е, че някои от тях дори нямат потребност да говорят и да използват речта.
– Коя възраст се счита за наистина късно проговаряне и има ли деца, които проговарят изведнъж, започвайки с изречения, без преди това да са говорили изобщо?
– За мен „късно проговаряне“ означава детето да е на 20-24 месеца и да няма поне 10-15 думи в речника си, които са със сравнително правилно произношение. Диапазоните според различните школи и източници са различни, но това е моето мнение, което се базира на почти 11 години опит, както и на две собствени деца. Не мисля, че има деца, които изведнъж на 4 или 5 години започват да говорят или поне аз не съм имала подобен случай в практиката си. Подвеждащо е схващането на някои родители, които се успокояват с фрази от типа: “Той и баща му е проговорил на 5 години!“. Моят съвет е, ако забележите изоставане да детето си в езиково-говорното отношение, да потърсете съвет от логопед. Може и опасенията ви да се окажат напълно неоснователни, но е по-добре да сте наясно.
– Съвременните деца растат в една нова технологична реалност. Как влияе това на говорните умения?
– Продължителното екранно време засяга и 5-те области на развитие на детския мозък. Първата е свързана с езиковото развитие – гледането на екрана за по-дълъг период от време има голяма вероятност да забави езиковото развитие на дечицата. Втората е по отношение на познавателното развитие – излагайки детето пред екрана се увеличават шансовете за развитие на хиперактивност. Социално и емоционално: децата са с по-голям риск да изгубят способността си да разбират както своите собствени емоции, така и емоциите на околните.
По отношение на моториката – използването на екрана от ранна детска възраст затруднява и забавя правилното развитие на фината моторика. И не на последно място – физическият аспект. Синята светлина, излъчвана от устройствата, понякога причинява смущения в режима на сън и бодърстване.
– Какви лимити относно екраните и телефоните според вас трябва да бъдат въвеждани при децата?
– Приканвам родителите на деца до 3-годишна възраст да ограничават устройствата, а ако могат – и да не им ги пускат изобщо. Знам, че не е лесно, особено при съвременните деца, които буквално растат заобиколени от техника, но връзката и комуникацията между родител и дете на тази възраст е изключително важна.
След 3 годишна възраст времето пред екрана може да се увеличи и да е не повече от час, а след 5 години то може да е до 2 часа на ден, като препоръчвам да е в различни интервали, а не накуп.
Успокояването на детето с телефон или телевизор, което много родители използват, не е решение. То вероятно ще проработи за кратко, докато детето гледа, но това е временно решение. Така децата привикват и се научават, че на всеки плач ще им се пуска съответното устройство. Когато детето гледа, е хубаво да има комуникация между родител-дете, да се обсъждат героите и историите които се случват във филмчето. В същото време – нека стоенето пред телефона или телевизора не става любимо забавление. Затова е хубаво след като приключи гледането да предложите на детето си нещо интересно и забавно, с което да ангажирате вниманието му. Например – моделиране с пластилин, нанизване на макарони, рисуване с пръсти е др.
– Могат ли родителите да подпомогнат процеса на проговаряне с определени занимания у дома и какви са те?
– Хубаво би било още от ранна детска възраст родителят да чете на детето, да назовава предметите и обектите правилно, а не използвайки умалителни имена, имитирайки бебешки език. Детето учи чрез игра, тя подпомага цялостното му развитие. А “вълшебната“ игра за проговаряне е звукоподражание. Например: „Как казва пилето? Пи-пи-пи! О, чуй! Някои вика пилето! Ко-ко-ко! Кой е това? Това е кокошката! Тя как прави? Ко-ко-ко! Тя е майка на пилето, както аз съм твоя майка.“
Или пък: „О, някои идва на гости на животните! Как звъни звънецът? Зън, зън! Кой е? Бау-бау! Кучето е дошло на гости! Звънецът пак звъни! Зън, зън! Мяу-мяу! Котето е дошло!“
Може и да изглежда като една напълно обичайна игра, но подобен подход има изключително позитивен ефект върху говорните умения на малките деца. Всеки ден в такива кратки измислени сюжети е нужно да се използват звукоподражания.
– Как протича първата среща при специалист-логопед?
– Първата среща при логопед е много важна. Това е моментът за запознаване на логопед-дете-родител. Всяко логопедично обследване започва с т. нар. фамилна анамнеза. В тази част се записват най-общите данни за семейството, какъв език се говори у дома, има ли фамилна обремененост, прекарани заболявания и т.н..
Моят съвет е родителите да не се притесняват от тези въпроси, тъй като те се задават, за да са в помощ на диагностичния процес. Във втората част от обследването следват въпроси, свързани с развитието на детето – как е протекла бременността, в кой месец е родено детето, майката имала ли е проблемна бременност или заболявания, пила ли е лекарства. Детето на колко месеца е започнало да гука, забелязвали ли са родителите да има проблеми със слуха, зрението, движенията? Кога е проговорило и на каква възраст сте чули първото изречение?
Следващият етап е „Невропсихологично изследване и логопедичен статус“. През този етап детето се изследва по забавен и достъпен начин чрез пъзели, карти, разговори, разказване на истории, назоваване на карти. След този етап логопедът може да прецени на какво ниво е разбирането на детето, има ли нарушения по произношението и да предложи на родителя терапия, ако счита, че такава е необходима. Времетраенето на един логопедичен час в моя кабинет на деца до 6-годишна възраст е около 30-35 мин, а при ученици – 40-50 минути.
– Можете ли да споделите случаи от Вашата практика, свързани с късно проговаряне, причините за тях и подходите, които са помогнали?
– Преди време в кабинета ми дойде момченце на 3 години и 8 месеца, което не разбираше какво се говори на български език, но имаше заучени фрази на английски, тъй като от ранна детска възраст е било оставяно часове наред да гледа BabyTV. Детето не отговаряше на името си, не го и знаеше, нямаше потребност да говори. Когато идваше в моя кабинет, беше винаги превъзбудено, искаше постоянно да се сменят дейности и не можех да прикова вниманието му за повече от 5 минути.
Започнахме терапия за преодоляване на дефицитите и с изричната уговорка от страна на майката, че ще сведе до минимум гледането на телевизия. Процесът беше много труден. Отне ни много време, и на мен, и на майката, за да предизвикаме интереса на това момченце. С общи усилия то започна до имитира част от домашните животни, да разбира прости наставления от рода „стани“, „седни“, „дай“. Постепенно започна да обогатява речниковия си запас от думи изцяло и само на български език. След време зрителният контакт стана по-стабилен, дори детенцето започна да ме имитира, слагайки даден предмет под брадичката си с цел да привлече моето внимание и чакайки аз да назова предмета.
Много често зависимите от устройствата деца имат сходна симптоматика с децата от аутистичния спектър. Хиперактивни са, не изпитват потребност да общуват с други деца, нито да говорят. Телевизията облъчва децата, постоянно сменящите се картини карат децата след това да искат абсолютно същото – да имат сменящи се дейности, да проявяват слаба концентрация, неустойчивост на вниманието и хиперактивност.
Така че – моят съвет към родителите е да следят внимателно детето си и, ако имат опасения, да се консултират със специалист. Място за излишни тревоги няма, защото в много случаи тези проблеми са преодолими, ако се работи върху тях.
Интервюто взе: Ася Георгиева, Roditel.bg